Обичаи и веселие на Бабинден

Бабинден

Бабинден е един от големите народни празници, посветени на жените.

В миналото бабите, които помагали при раждането, били дълбоко уважавани от народа. Така било редно според българските представи за морал. Бабата била тази, която през часовете на раждането бдяла над родилката и се грижела за спасението на майката и детето. С билки и баяния бабата поемала грижата да ги запази от вредните влияния на лехусите – зли същества, които според вярването обикаляли около майката и детето до 40-тия ден от раждането. Бабата стояла и през нощта до третия ден след раждането, за да посрещне орисниците. Тя нареждала специалната трапеза подготвена за тях и следяла на нея да има всичко необходимо, за да бъдат доволни и весели, тези които определяли съдбата. Бабата лекувала и всички детски болести, които се появявали в първите месеци след раждането.

На бабинден младите майки ставали в ранни зори, за да отидат и полеят на бабата. Всяка гледала да стигне първа при нея, тъй като се вярвало, че на майката, която първа полее на бабата да си умие ръцете, децата ще бъдат живи и здрави през годината.
Според обичая бабата отивала този ден при своите “бабинчета” – децата, които е израждала през годината. Окъпвала пеленачетата, измивала очите на майките и пръскала момите с вода против уроки. В някои краища, бабата връзвала на децата мартенички от усукан червен конец, за да са здрави и да ги пази от зли очи. След като обиколяла децата, бабата се връщала в дома си, за да се приготви за гощавката.

 

Бабинден е част от триадата Водици

Той е неотменима част и от триадата Водици, заедно с Богоявление и Ивановден – свързани със здравеносната и пречистваща сила на водата, на които се извършва ритуално къпане.

На този ден тя посрещала гости само жени, на които е помагала при раждане. Гостенките й носели в дар ризи,чорапи, кърпи, а също варена кокошка, пита и вино. Половината от донесената храна се отделяла за бабата, а другата половина се слагала на общата трапеза. Бабата също приготвяла голям обяд, като за сватба. На празника обикновено присъствал гадулар или гайдар. Това бил единственият мъж, който имал право да участва в това тържество. На трапезата жените пеели весели песни и си подмятали “пиперлии” шеги. Късно след обед, когато веселбата била в разгара си, всички излизали на двора. Там към тях се присъединявали и мъжете. Тогава качвали бабата на колесар, двуколка, която теглели четири мъже и се отправяли към реката, където се извършвало обредно къпане на бабата. Обикновено къпането било символично – пръскали я с вода или изливали менче на главата й, но имало случаи, когато наистина я окъпвали в реката. Веселбата обикновено завършвала с общо хоро на площада в селото, като в него взимали участие и бабите, накичени с даровете, които са получили.

 

 

Празникът Бабинден има далечни праславянски корени.

През годините са се загубили обреди, свързани с обичая, но пък денят е изпълнен с много смях и веселие.

Както много народни празници, Бабинден се отбелязва на две дати – 8 януари по нов и 21 януари по стар стил.

Православната ни църква на този ден празнува деня на преподобна Доминика, която е живяла през IV в. Отдавайки се на строг пост и усилен труд Доминика, тя била възнаградена от бог с дарба за прозорливост и чудотворство. Доминика започнала да лекува болни, предсказвала бъдещето, имала власт над природните стихии.

 

 

Бабинден е езически празник

За разлика Богоявление и Ивановден, които са големи празници и в църковния, и в народния календар, Бабинден е изцяло езически. Любопитно е, че когато Българската православна църква приема Григорианския календар и църковните празници се изместват с 13 дни, същото се случва и с Бабинден. В някои селища започват да го отбелязват на новата дата, но на много места държат на старата – 21 януари, която днес се чества и като Ден на родилната помощ в България. Така е и в село Лозен. Разположено в полите на Лозенската планина, селото е на 17 км от столицата, където работят и немалко от жителите му. Хората тук пазят старите обичаи. Пазят и Бабинден, макар и с някои осъвременени елементи. Ритуалите днес правят в читалището, където се събират млади майки, възрастни жени и деца.

 

 

 

Ако желаете дечицата ви да са здрави, свържете с мен на месинджър, за да ви дам подробности за училището за здрави деца “Зима без антибиотици”

Страница във фейсбук : ТУК

Програма в сайта:  ТУК

 

 

Източник: bnr.bg и izbite.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *