Гръбначният стълб и женското здраве: връзката, за която рядко говорим

Каква е връзката между женското здраве и гръбначния стълб

Когато една жена има болезнен цикъл, тазова тежест, болка при полов контакт, проблеми с уринирането, запек или дискомфорт ниско в корема, вниманието естествено се насочва към матката, яйчниците и хормоните.

Но женското здраве не се намира само в репродуктивните органи.

Матката и яйчниците са част от много по-голяма система, в която участват гръбначният стълб, тазът, нервната система, мускулите, фасциите, тазовото дъно, дишането, кръвообращението и емоционалното състояние на жената.

От холистична гледна точка не разглеждаме отделния орган изолиран от тялото. Търсим връзките:

  • Как жената диша?
  • Как стои?
  • Как се движи?
  • Как реагира на стрес?
  • Стяга ли несъзнателно корема и таза си?
  • Има ли болки в кръста?
  • Чувства ли се сигурна в собственото си тяло?

Тези въпроси не заменят гинекологичния преглед. Те разширяват погледа към възможните фактори, които могат да усилват или поддържат симптомите.

 

Гръбнакът е повече от механична опора

Гръбначният стълб често се възприема просто като конструкцията, която държи тялото изправено. В действителност той изпълнява много по-сложна роля.

Той:

  • защитава гръбначния мозък;
  • участва в движението и стабилността;
  • свързва горната и долната част на тялото;
  • разпределя физическото натоварване;
  • взаимодейства с таза, ребрата и диафрагмата;
  • е част от системата, чрез която мозъкът комуникира с останалото тяло.

Особено важна за женското здраве е поясно-кръстцовата (опашната) област. Тя е непосредствено свързана с таза и участва в поддържането на правилното положение и движение на тазовите структури.

Промени в тази област не означават автоматично заболяване на матката или яйчниците. Но могат да променят начина, по който жената стои, ходи, диша и използва мускулите на корема и тазовото дъно.

Така гръбначният стълб може да се превърне в част от механизма, който усилва тазовите и гинекологичните оплаквания.

 

Тазът е центърът, в който се срещат много системи

В малкия таз са разположени:

  • матката;
  • яйчниците;
  • маточните тръби;
  • влагалището;
  • пикочният мехур;
  • уретрата;
  • ректумът;
  • мускулите на тазовото дъно;
  • кръвоносни, лимфни и нервни структури.

Тазът обаче не е неподвижен съд, в който просто са поставени тези органи. Той е динамична структура, свързана с:

  • поясните прешлени;
  • опашната кост;
  • сакроилиачните стави;
  • тазобедрените стави;
  • коремната стена;
  • диафрагмата;
  • седалищните мускули;
  • мускулите на тазовото дъно.

Когато една част от тази система не функционира оптимално, другите започват да компенсират.

Например хроничното напрежение в кръста може да доведе до промяна в положението на таза. Тазовото дъно може да стане прекалено стегнато или обратно — да загуби част от своята опорна функция.

В резултат могат да се появят:

  • болка ниско в таза;
  • болка при полов контакт;
  • тежест и натиск;
  • запек;
  • чести позиви за уриниране;
  • изпускане на урина;
  • болка в сакрума;
  • дискомфорт около овулация или менструация.

Това не означава, че симптомите са „само от гръбнака“. По-скоро показва, че трябва да разгледаме цялата лумбопелвична система.

 

Нервната система свързва гръбнака с таза

Тазовите органи са богато инервирани (снабдени с нерви). Те получават нервни сигнали от различни нива на гръбначния мозък и участват в сложна комуникация с автономната нервна система.

Тези нервни пътища имат отношение към:

  • усещането за болка;
  • маточните контракции;
  • функцията на пикочния мехур;
  • движението на червата;
  • сексуалната възбуда;
  • вагиналната чувствителност;
  • работата на тазовото дъно;
  • локалното съдово регулиране.

Когато има нервно дразнене, хронична болка или продължително защитно напрежение, организмът може да реагира със спазъм на мускулите около кръста и таза.

Това създава порочен кръг:

болка → защитно стягане → ограничено движение → допълнително дразнене → още повече болка

При някои жени този кръг продължава дори след като първоначалният проблем е намалял.

Тазовото дъно е мостът между гръбнака и женските органи

Мускулите на тазовото дъно поддържат матката, влагалището, пикочния мехур и ректума. Те участват в:

  • задържането на урина и изпражнения;
  • сексуалната функция;
  • стабилизирането на таза;
  • поддържането на тазовите органи;
  • регулирането на вътрекоремното налягане.

Тазовото дъно трябва да може както да се съкращава, така и да се отпуска.

Точно тук често възниква недоразумение. Много жени смятат, че всеки проблем с тазовото дъно се решава с упражнения на Кегел. Но ако мускулите вече са прекалено стегнати, допълнителното им свиване може да влоши симптомите.

 

При прекалено напрегнато тазово дъно могат да се появят:

  • болка при проникване;
  • парене или дискомфорт във вулвата;
  • трудно отпускане по време на полов контакт;
  • запек;
  • болка при изхождане;
  • чести позиви за уриниране;
  • усещане за вътрешно стягане;
  • болка около цикъла;
  • болка в кръста и сакрума.

 

При отслабено тазово дъно могат да се появят:

  • изпускане на урина;
  • чувство на тежест;
  • усещане за пропадане;
  • пролапс;
  • по-слаба стабилизация на таза;
  • болка в кръста;
  • трудност при физическо натоварване.

Затова холистичният подход винаги започва с въпроса:

Тазовото дъно слабо ли е, прекалено стегнато ли е или просто не работи координирано?

 

Диафрагмата, коремът и тазовото дъно дишат заедно

Дишането има много по-голямо значение за женското здраве, отколкото обикновено си представяме.

При спокойно и функционално дишане диафрагмата се спуска при вдишване. Коремната стена се разширява, а тазовото дъно леко се отпуска.

При издишване диафрагмата се връща нагоре, а тазовото дъно нежно се активира.

Тази система работи като координиран цилиндър:

  • диафрагма отгоре;
  • коремна стена отпред и отстрани;
  • гръбначни мускули отзад;
  • тазово дъно отдолу.

Когато жената диша плитко, постоянно прибира корема или живее в хроничен стрес, естествената координация може да се наруши.

Тогава вътрекоремното налягане може да се насочва прекомерно надолу към таза. Това може да засили:

  • тазовата тежест;
  • инконтиненцията;
  • пролапса;
  • запека;
  • болката при секс;
  • напрежението в кръста.

Затова работата с дишането не е просто релаксация. Тя е част от възстановяването на цялата лумбопелвична система.

 

Стойката също участва в женското здраве

Стойката не е просто въпрос на естетика.

Начинът, по който стоим и се движим, определя как натоварването се разпределя между гръбнака, таза, корема, тазобедрените стави и тазовото дъно.

Фактори, които могат да променят този баланс, са:

  • продължително седене;
  • силно изразена лумбална извивка;
  • постоянно прибран корем;
  • наклон или ротация на таза;
  • слабост на седалищните мускули;
  • ограничена подвижност на тазобедрените стави;
  • едностранно носене на тежести;
  • стари травми;
  • белези след операции;
  • промени след бременност и раждане.

Тези фактори не причиняват непременно гинекологично заболяване, но могат да усилят болката и да променят функцията на таза.

 

Особено показателно е, когато симптомът се влияе от:

  • седене;
  • определена поза;
  • движение;
  • ходене;
  • навеждане;
  • физическо натоварване;
  • продължително стоене.

Това подсказва, че освен гинекологичната причина може да има и мускулно-скелетен компонент.

 

Фасцията свързва всичко

Фасцията е непрекъсната съединителнотъканна мрежа, която обгръща и свързва:

  • мускулите;
  • органите;
  • нервите;
  • кръвоносните съдове;
  • костите;
  • сухожилията.

Матката, пикочният мехур, червата, коремната стена, тазовото дъно и сакрумът не са напълно независими структури. Те са свързани чрез фасциални и лигаментарни системи.

След:

  • секцио;
  • друга коремна операция;
  • травматично раждане;
  • възпаление;
  • ендометриоза;
  • хронична болка;
  • продължително обездвижване;

тъканите могат да загубят част от нормалната си подвижност.

Жената може да усеща:

  • дърпане;
  • опъване;
  • дълбока болка;
  • напрежение при определено движение;
  • едностранен дискомфорт;
  • болка при полов контакт;
  • ограничение при навеждане или завъртане.

В такива случаи гръбначният стълб и тазът започват да компенсират, а проблемът вече не принадлежи само на един орган.

 

Кръвообращението и лимфният поток

Движението на кръвта и лимфата зависи не само от сърцето, но и от:

  • мускулната активност;
  • дишането;
  • движението на диафрагмата;
  • ходенето;
  • промяната на положението на тялото;
  • нормалното отпускане и съкращаване на тъканите.

Разгледай 12 йога практики за здрава лимфна система ТУК.

 

Продължителното седене, слабата физическа активност и хроничното стягане на таза могат да бъдат свързани с:

  • усещане за тежест;
  • напрежение ниско в корема;
  • отичане;
  • застойни усещания;
  • по-голяма чувствителност преди менструация;
  • по-бавно възстановяване.

Това не означава, че „лошата циркулация“ сама причинява миома, ендометриоза или киста. Но може да бъде част от средата, която усилва болката, тежестта и дискомфорта.

Затова холистичната грижа често включва:

  • ежедневно ходене;
  • движение на таза;
  • упражнения за тазобедрените стави;
  • диафрагмално дишане;
  • лимфни практики;
  • подходяща хидратация;
  • работа с мускулите и фасциите.

Когато гинекологичната болка се усеща в кръста

Връзката между гръбнака и гинекологичното здраве е двупосочна.

Не само гръбначните проблеми могат да създават тазови симптоми. Гинекологичните състояния могат да причиняват болка, която се усеща в кръста, сакрума, слабините или бедрата.

Това се нарича отразена болка.

Възможно е при:

  • болезнена менструация;
  • ендометриоза;
  • аденомиоза;
  • тазови възпалителни процеси;
  • сраствания;
  • определени кисти;
  • силни маточни контракции;
  • следоперативни промени.

Когато болката се повтаря, организмът започва да се пази.

Жената може несъзнателно:

  • да стяга корема;
  • да прибира таза;
  • да диша плитко;
  • да променя походката си;
  • да избягва определени движения;
  • да поддържа напрежение в кръста.

Така дори първичната причина да е гинекологична, с времето се добавя вторичен мускулен и нервен компонент.

 

Когато нервната система започне да усилва болката

При продължителна болка нервната система може да стане по-чувствителна.

Тогава:

  • лек натиск се усеща като силно болезнен;
  • нормално движение причинява дискомфорт;
  • менструалните контракции се преживяват по-интензивно;
  • тазовото дъно остава в защитно напрежение;
  • болката се разпространява към кръста и бедрата;
  • организмът реагира все по-силно на стрес.

Това не означава, че болката е въображаема или „само психическа“. Нервната система реално е променила начина, по който приема и обработва сигналите.

Затова при хронична тазова болка често не е достатъчно да се работи само с един орган.

Необходимо е да се разгледат:

  • гинекологичните причини;
  • тазовото дъно;
  • гръбнакът и тазът;
  • нервната система;
  • сънят;
  • стресът;
  • преживени травми;
  • движението и дишането.

Емоционалното напрежение се проявява и в тялото

От психосоматична гледна точка тазът често е свързан с дълбоки преживявания около:

  • женствеността;
  • сексуалността;
  • майчинството;
  • зачеването;
  • загубата;
  • интимността;
  • сигурността;
  • личните граници;
  • контрола;
  • творческата енергия.

Това не означава, че емоциите са единствената причина за гинекологичните заболявания.

Подобно твърдение би било едновременно неточно и несправедливо към жената.

Но емоционалните преживявания влияят върху:

  • автономната нервна система;
  • дишането;
  • мускулния тонус;
  • възприятието за болка;
  • съня;
  • възстановяването;
  • сексуалната функция;
  • начина, по който жената се отнася към тялото си.

При страх, срам, преживяна загуба или сексуална травма тялото може да реагира чрез несъзнателно затваряне и стягане.

Някои жени постоянно държат корема си прибран. Други не могат да отпуснат таза. Трети задържат дъха си при допир, преглед или интимност.

Това не е съзнателен избор. Това е защитна реакция на нервната система.

Истинският холистичен подход не обвинява жената, че „сама е създала проблема си“. Той ѝ помага да възстанови усещането за безопасност и връзка със собственото тяло.

 

Бременността и раждането променят цялата система

По време на бременността стойката, центърът на тежестта, дишането и натоварването върху таза се променят.

След раждането могат да останат:

  • отслабено тазово дъно;
  • прекалено стегнати тазови мускули;
  • диастаза;
  • нестабилност в таза;
  • болка в сакроилиачните стави;
  • белег след секцио;
  • страх от движение или интимност;
  • уринарни симптоми;
  • болка при полов контакт;
  • болки в кръста.

Не всяка жена се възстановява автоматично само защото са минали шест седмици след раждането.

Понякога тялото продължава да компенсира с години.

Затова следродилната грижа трябва да включва не само гинекологичен преглед, а и оценка на:

  • дишането;
  • коремната стена;
  • тазовото дъно;
  • стойката;
  • движението;
  • белезите;
  • емоционалното преживяване на раждането.

 

Перименопаузата и менопаузата също променят гръбнака и таза

Намаляването на естрогените влияе не само върху цикъла.

То може да се свърже с промени в:

  • мускулната маса;
  • костната плътност;
  • съединителната тъкан;
  • влагалищната лигавица;
  • пикочните пътища;
  • ставите;
  • възстановяването;
  • разпределението на мастната тъкан.

При жена, която вече има слабост или напрежение в лумбопелвичната система, тези промени могат да направят симптомите по-осезаеми.

Възможни са:

  • по-чести болки в кръста;
  • тазова тежест;
  • сухота и болка при секс;
  • уринарни позиви;
  • изпускане;
  • понижена сила;
  • промени в стойката;
  • по-висок риск за костите.

Затова грижата за жената трябва да включва не само хормони и добавки, а и:

  • силови упражнения;
  • поддържане на мускулната маса;
  • работа с мобилността;
  • оценка на костния риск;
  • грижа за тазовото дъно;
  • достатъчно белтък;
  • качествен сън;
  • управление на стреса.

 

Как изглежда истинският холистичен подход

Холистичната грижа не означава да заменим медицината с енергийни обяснения.

Тя означава да съберем различните части на картината.

При жена с тазова болка например могат едновременно да участват:

  • гинекологично състояние;
  • напрегнато тазово дъно;
  • болезнен белег;
  • ограничено движение на таза;
  • нарушено дишане;
  • хроничен стрес;
  • лош сън;
  • повишена чувствителност на нервната система.

Ако работим само с един от тези фактори, резултатът може да бъде непълен.

По-цялостният подход може да включва:

  • медицинска оценка;
  • работа с движение и стойка;
  • физиотерапия на тазовото дъно;
  • дихателни практики;
  • подходяща физическа активност;
  • работа с белези;
  • хранителна и нутритивна подкрепа;
  • сън и нервна регулация;
  • психологическа подкрепа при нужда.

 

Женското здраве е преживяване на цялото тяло

Женското здраве не живее само в матката и яйчниците.

То присъства в начина, по който жената:

  • стои;
  • диша;
  • движи таза си;
  • усеща интимността;
  • преживява болката;
  • поставя граници;
  • почива;
  • възстановява се;
  • чувства сигурност в собственото си тяло.

Гръбначният стълб рядко е единствената или пряката причина за гинекологично заболяване. Но може да бъде важна част от системата, която усилва и поддържа симптомите.

И обратното — болката и проблемите в малкия таз могат да променят стойката, движението и състоянието на гръбнака.

Затова най-важният въпрос не е:

„Проблемът от гръбнака ли е или от женските органи?“

По-правилният въпрос е:

„Как всички тези структури и системи взаимодействат в тялото на конкретната жена?“

Именно там започва истинският холистичен поглед — не с една универсална причина, а с разбиране на жената като цялостна, жива и взаимосвързана система.

 

Ако се интересувате от цялостен холистичен подход за вашето женско здраве пишете ни ТУК.

Получи повече информация за Longevity скрийнинг ТУК или запази своя час ТУК.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *