Какво влияние има качеството на чешмяна вода върху женското здраве

Голяма част от жилищния фонд в България е строен преди 1989 година. Водопроводните инсталации в тези сгради — в София, Пловдив, Варна, Ямбол, Русе и десетки малки градове — са изградени предимно от поцинкована стомана, а на места и от тръби с оловни запойки. Материал, масово забранен в развитите страни след 70-те години, но все още физически присъстващ в нашите тръби.

Дори водата, която излиза от пречиствателната станция, да отговаря на нормите, тя изминава дълъг и рискован път — вертикални и хоризонтални щрангове, вътрешни инсталации в сградата, кранове и фитинги от десетилетия. С времето металните тръби корозират, запушват се, в тях се натрупва котлен камък и диаметърът им се стеснява — което води до намален дебит, влошаване на питейните качества на водата и чести аварии.  Замърсяването, което се случва по пътя от пречиствателната станция до крана ти, не се вижда, не мирише и не се усеща на вкус. Точно в това е коварството му.

Освен от старите тръби, в България има много водоизточници, чиито води имат естествено високи нива на желязо и тежки метали като манган, хром, кадмий, арсен — и понякога уран. Пречиствателните станции не могат ефективно да отстраняват тежките метали и затова в страната има региони с влошена безопасност на питейната вода.

 

Варна и Ямбол — когато проблемът е и в самия водоизточник

Ако живееш в София, водата сама по себе си идва от сравнително добри планински водоизточници — Искър, Бели Искър, Панчаревско езеро. Проблемите при столицата са преди всичко в остарялата вътрешна инсталация на сградите. Но ако живееш в Черноморския регион или Тракия, картината е по-сложна.

По данни на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), сред най-засегнатите от нитратно замърсяване на питейната вода области в България са Варна, Ямбол, Велико Търново, Русе, Разград, Шумен, Хасково, Търговище, Стара Загора, Плевен, Бургас, Добрич и Пловдив.

В Ямбол официалните данни на общината сочат, че водата е добра и без нитратно замърсяване в централната мрежа. Но екологичните проблеми в общината са свързани с липсата или непълноценно работеща градска пречиствателна станция за битови води — факт, който поставя под въпрос дългосрочното качество на водоизточниците. За семейство, което планира бременност или отглеждащи малки деца, „засега е добре” не е достатъчен отговор.

Варна е по-сложен случай. РЗИ–Варна официално препоръчва питейната вода с нитрати над 50 мг/л да не се ползва за пиене и приготвяне на храна от бременни жени, кърмачки, кърмачета и хора с болести на храносмилателната система. В редица варненски села са установени превишени стойности на нитрати, калций и остатъчен свободен хлор. И дори в самата Варна — хотел „Орбита” и Морска гара са регистрирани с надвишен хлор и неприемлив мирис.

Проблемът с хлора не е маловажен. Доц. д-р Гана Гечева, еколог от Биологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”, предупреждава: „При предозиране остатъчният хлор в питейната вода повишава риска от ракови заболявания. Особено опасна е хлорираната вода при бременните жени.”

Нитратите — „тихият враг” за бебетата и бременните

Нитратите са втората голяма тема, свързана с водата — и тя засяга директно всяка бременна жена в засегнатите региони.

Въздействието на нитратите може да увеличи рисковете от усложнения при бременност като анемия, преждевременно раждане и прееклампсия.

При бебетата опасността е дори по-непосредствена. Нитратите в организма могат да се превърнат в нитрити, които се свързват с хемоглобина и възпрепятстват преноса на кислород — особено опасно при кърмачета, при които може да предизвика метхемоглобинемия, позната още като „синдром на синьото бебе”. При кърмачета метхемоглобинемията се развива при по-малка експозиция, е по-тежка и изисква по-ранно започване на антидотна терапия. Особено рисковано е приготвянето на адаптирано мляко или зеленчукови пюрета с вода, съдържаща нитрати.

Ако живееш в Ямбол, Варна или друг земеделски регион и пиеш нефилтрирана чешмяна вода — това е информация, която трябва да имаш.

 

Какви метали могат да попаднат в чашата ти вода?

• Олово (Pb) — от оловни тръби и запойки в стари инсталации; най-опасното за репродуктивното здраве
• Цинк (Zn) — от разграждащи се поцинковани тръби
• Мед (Cu) — от медни тръби и фитинги
• Желязо и манган — от корозирала стоманена мрежа
• Никел, хром, кадмий — от различни видове метални сплави в арматурата

 

 

Какво правят тежките метали с женското ти здраве?

Тежките метали не са просто “замърсители”. Те са ендокринни разрушители — химикали, които имитират или блокират хормоните в тялото. И в двете роли могат да нанесат сериозни щети на репродуктивната система — и при жената, и при мъжа.

 

При жената

Изследване, публикувано в Journal Frontiers in Public Health (2023), анализира данните от 838 американски жени на възраст 20–44 години от националното здравно изследване NHANES (2013–2018). Резултатите показват, че жените с безплодие имат значително по-високи нива на кадмий и арсен в урината в сравнение с фертилните жени.

 

Проучване, публикувано в PMC (NIH) относно ефекта на олово, кадмий и живак при жени в предменопаузална възраст, установява, че нивата на тези метали са свързани с промени в амплитудата на FSH (фоликулостимулиращ хормон) и LH (лутеинизиращ хормон) — двата ключови хормона, регулиращи узряването на фоликула, овулацията и хормоналния баланс.

 

Особено тревожно е влиянието на оловото върху бременността. Изследване, публикувано в журнала Environmental Science & Technology, установява, че всяко повишение на оловото в кръвта на майката с 5 μg/dL увеличава риска от спонтанен аборт с 180%. Авторите описват случаи от Вашингтон, където замърсяването с олово е свързано с документирано нарастване на фетална смъртност и намалена раждаемост.

 

Известна лаборатория България посочва: “Оловото се пренася трансплацентарно и участва във вродената интоксикация, с възможни последствия — спонтанен аборт, недоносеност или ниско тегло при раждане.”

 

Научно изследване, публикувано в Frontiers in Reproductive Health (2022), установява, че при жени с риск от спонтанен аборт — по-високи нива на олово в кръвта (над 25 μg/L) носят 6,3 пъти по-висок риск от загуба на бременността, а над 40 μg/L — 22,5 пъти по-висок риск.

 

Фондация “Нашите недоносени деца” посочва в статия за спонтанен аборт: “Факторите на околната среда, които могат да повишат риска, включват олово, арсен, формалдехид и бензен.” А при изследване на бащиния принос: “Някои проучвания са установили по-голям риск от спонтанен аборт, когато бащата е бил изложен на въздействието на живак, олово и промишлени химикали.”

 

При мъжа

Тежките метали атакуват мъжката репродуктивна система по няколко механизма едновременно. Изследване, публикувано в PMC/NIH (Impact of Heavy Metals on Human Male Fertility, 2021), обобщава множество проучвания и установява, че:

• Оловото намалява подвижността на сперматозоидите, увеличава ДНК фрагментацията и уврежда нормалната морфология
• Кадмият е свързан с намалена концентрация на сперматозоиди, лоша морфология и оксидативен стрес в тестисите
• Алуминият, оловото и кадмият се прикрепват директно към ДНК-то на сперматозоидите, причинявайки генетични увреждания
• Металите като живак, олово и калай инхибират специфичен ензим (creatin kinase), свързан с подвижността на спермата

 

Статия на Ilieva, Sainova и Yosifcheva от 2020 г. (Acta Morphologica et Anthropologica, БАН), специално посветена на ефектите на олово и кадмий върху качеството на спермата и мъжкия фертилитет, потвърждава тези данни в научния контекст.

 

Изследване в Andrologia (2021), изследвало 102 мъже с нарушена спермограма и 30 фертилни мъже, установява, че нивата на оксидативен стрес и ДНК фрагментация са значително по-високи при групата с излагане на тежки метали, а нивата на FSH и тестостерон — значително по-ниски.

 

Защо точно водата, която не е преминала домашно пречистване е проблем?

Може би си мислиш: “Аз не работя в завод, не съм изложена на промишлено замърсяване.” Но изследователите от Frontiers in Reproductive Health (2022) са категорични: основните пътища на ежедневна експозиция на тежки метали при общото население са замърсена питейна вода, хранителни продукти и въздух.

 

Националният център по здравни изследвания на САЩ (Center for Health Research) посочва в своята публикация за тежките метали и фертилитет: “Хората внасят олово в тялото си основно чрез храна и чешмяна вода.” Препоръката им е конкретна — използвайте само студена филтрирана вода за пиене и готвене (горещата вода отделя повече метали от тръбите).

 

Изследване на питейна вода и мъжки хормони, публикувано в PMC (2022), изследва мъже, консумиращи вода от различни източници. При тези, пиещи от по-слабо третирани водоизточници с по-високи нива на олово и кадмий, се установяват значително по-ниски нива на тестостерон и по-висок кадмий в кръвта в сравнение с контролната група.

 

Важно:

Замърсяването не идва от централната водоснабдителна мрежа, а от вътрешната инсталация на сградата и апартамента. Водата може да бъде чиста при излизане от пречиствателната станция и да се замърси по пътя до крана — докато преминава през десетилетия стари тръби.

 

 

Какво показва практиката в България?

Един от водещите репродуктивни центрове в България — включва в диагностичния си протокол изследване на тежки метали при следните категории пациенти:

• При наличие на повтарящи се неуспешни бременности, биохимични бременности или аборти
• При мъже с нарушения в спермограмата
• При двойки с неясен фактор за безплодие (идиопатични случаи)
• При жени с ендометриоза или нарушени хормонални профили
• При бременни жени — за оптимално развитие на плода и при история на предишни аборти

 

Тестваните токсични елементи включват: алуминий, никел, арсен, антимон, калай, кадмий, живак, олово, талий и бисмут. Това са метали без физиологична функция, много от които имат подчертан токсичен, невротоксичен или канцерогенен ефект.

 

Д-р Сигридов в своя анализ на причините за ранни спонтанни аборти посочва “излагане на токсини от околната среда, включително тежки метали” сред доказаните рискови фактори.

 

 

Невидимото замърсяване — кога е най-опасно?

Тежките метали имат едно коварно свойство: биоакумулация. Те не излизат лесно от тялото. Натрупват се в костите, черния дроб, бъбреците и меките тъкани с всяка глътка замърсена вода, с всяко хранене, с всеки дъх на замърсен въздух. С времето натрупването достига нива, при които започват да се проявяват репродуктивните ефекти — без видими симптоми на отравяне.

 

Децата, бебетата и фетусите са особено уязвими: те имат по-малък обем на кръвта и замърсителите имат по-голям относителен ефект върху тях. Оловото преминава плацентата и участва в конгениталната интоксикация — т.е. отровява бебето вътреутробно.

 

Тежките метали като кадмий и олово действат и като “псевдоестрогени” — прикрепват се към естрогенните рецептори и нарушават действието на естрогена в ендометриума, фоликулогенезата и имплантацията. Изследване от Frontiers in Reproductive Health (2022) описва механизма: Тежките метали взаимодействат с ензимните групи в антиоксидантната система и блокират реакции, необходими за производство на енергия в репродуктивните клетки. Гаметите на хората са чувствителни и склонни към грешки — допълнителното излагане на тежки метали може пряко или косвено да засегне гаметогенезата, оплождането и ранното развитие на ембриона.

 

 

Сигнали, на които си струва да обърнеш внимание

Не чакай явни симптоми на отравяне. Репродуктивните ефекти на тежките метали се проявяват при хронично ниско ниво на излагане — точно такова, каквото може да дава ежедневното пиене на чешмяна вода от стари тръби. Ето кога да помислиш за изследване на тежки метали:

• Трудности при забременяване без ясна причина след нормални хормонални и анатомични изследвания
• Повтарящи се биохимични бременности или ранни спонтанни аборти
• Нарушена спермограма — лоша подвижност, морфология или концентрация — без ясна причина
• Нарушен хормонален профил при жената — особено FSH, LH, прогестерон
• Ендометриоза или синдром на поликистозните яйчници с неясен произход
• Живеете в стара сграда в голям град с остаряла инфраструктура
• Пиете редовно нефилтрирана чешмяна вода

 

 

Има решение

Добрата новина е, че тежките метали могат да се изследват, проследят и редуцират. Има начин как да пречистиш водата вкъщи, и как да подкрепиш тялото си в процеса на детоксикация.

 

Ако имаш въпроси или разпознаваш ситуацията на твоето семейство в написаното, пиши ми ТУК. В моята онлайн практика работя именно с такива въпроси — с грижа, с наука и с внимание към цялата картина на твоето женско здраве здраве.

 

С любов и грижа,

Деси Костова — вашата онлайн акушерка

 

 

ИЗТОЧНИЦИ И НАУЧНА ЛИТЕРАТУРА

 

Световни научни източници:

1. Frontiers in Public Health (2023) — Association between heavy metals exposure and infertility among American women aged 20–44 years: A cross-sectional analysis from 2013 to 2018 NHANES data. https://www.frontiersin.org/journals/public-health/articles/10.3389/fpubh.2023.1122183/full
2. NIH/PMC — Associations between exposure to cadmium, lead, mercury and mixtures and women’s infertility and long-term amenorrhea. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC10463686/
3. Environmental Science & Technology (2013) — Fetal Death and Reduced Birth Rates Associated with Exposure to Lead-Contaminated Drinking Water. https://pubs.acs.org/doi/10.1021/es4034952
4. NIH/PMC (2021) — Impact of Heavy Metals on Human Male Fertility — An Overview. https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC8468047/
5. NIH/PMC (2021) — The Effects of Toxic Heavy Metals Lead, Cadmium and Copper on the Epidemiology of Male and Female Infertility. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9635604/
6. Frontiers in Reproductive Health (2022) — Heavy metals and metalloids exposure and in vitro fertilization: Critical concerns in human reproductive medicine. https://www.frontiersin.org/journals/reproductive-health/articles/10.3389/frph.2022.1037379/full
7. Andrologia (2021) — Effects of lead, cadmium, copper and zinc levels on the male reproductive function. https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/and.14181
8. NIH/PMC (2022) — Toxic Metal Concentrations in Drinking Water and Possible Effect on Sex Hormones among Men. https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC8780793/
9. National Center for Health Research (САЩ) — Exposure to Heavy Metals and Fertility: What a Couple Should Know. https://www.center4research.org/exposure-heavy-metals-fertility-couple-know/
10. MDPI (2025) — A Narrative Review of Heavy Metals and Sperm Quality: The Interplay with Antioxidant Imbalance and Reactive Oxygen Species. https://www.mdpi.com/1467-3045/47/8/650
11. Ilieva I., Sainova I., Yosifcheva K. (2020) — Toxic Effects of Heavy Metals (Lead and Cadmium) on Sperm Quality and Male Fertility. Acta Morphologica et Anthropologica, vol. 27, БАН, България.

 

Български източници:

12. Фондация “Нашите недоносени деца” — Спонтанен аборт: Признаци, симптоми и причини. https://premature-bg.com/spontanen-abort-priznaczi-simptomi-i-prichini-za-ranna-zaguba-na-bremennost/
13. Д-р Сигридов — Защо се случват ранните спонтанни аборти и могат ли да се предотвратят? https://sigridov.bg/zashto-se-sluchvat-rannite-spontanni-aborti-i-mogat-li-da-se-predotvratyat/
14. ВиК София — Смяна на щрангове. https://viksofia.bg/smyana-na-shtrangovete/
15. Обекти.bg — Наличието на замърсяващи химикали в чешмяната вода тревожи експертите. https://www.obekti.bg/nauka/nalichieto-na-zamrsyavashchi-himikali-v-cheshmyanata-voda-trevozhi-ekspertite

 

© Деси Костова | desikostova.com